На всеки един от нас, рано или късно, му се налага да ползва правна помощ. Съвременният живот е дотолкова свързан с материалните блага, че на практика е невъзможно човек да не участва поне в няколко правоотношения с имуществен характер и последици през съзнателния си живот. Неизчерпателно такива правоотношения могат да бъдат: покупката на жилище или други недвижими имоти, вземането на кредит, прекратяването на брака с развод, сключването на различни договори с правни последици, съзнателното или несъзнателното увреждане на чужди правно защитими имуществени и неимуществени блага и много други. Всеки един от нас би могъл да бъде въвлечен против волята си и в съдебен спор. За всеки здравомислещ човек е ясно, че когато има правен проблем е наложително да се обърне към професионалист, така както се обръща към лекар, когато му предстои сложна хирургична интервенция. Единствените професионалисти в Република България, които имат право по занятие да оказват правна помощ на широк кръг физически и юридически лица във връзка с най – разнообразни казуси, са лицата упражняващи адвокатска професия.

Всички други професии в юридическата гилдия (съдии, нотариуси, съдебни изпълнители, юрисконсулти) имат ограничени правомощия и компететности и по правило и по закон нямат право да консултират и защитават обикновения гражданите във връзка с техни възникнали правни проблеми. Така например правомощията на съда са да следи за правилното протичане на съдебното дело и да постанови решение, с което да разреши окончателно възникнал правен спор между две страни. Правомощията на нотариуса са лимитативно изброени в Гражданския процесуален кодес и в Закона за нотариусите и нотариалната дейност и се свеждат до изповядването на сделки, заверката на документи, съхраняване и оповестяване на определена категория документи и книжа. Всички знаем до какво се свеждат правомощията на съдебния изпълнител – да събере един дълг – ни повече, ни по – малко. Единственият професионалист, към който един здравомислещ човек би следвало да се обърне за правна защита и съдействие, това е адвокатът.

Възниква логичният въпрос – как обикновеният гражданин би могъл да си избере адвокат на когото да довери своят правен проблем, който често се измерва в десетки дори стотици хиляди левове? Изборът е труден. В град София, вписаните адвокати в адвокатската колегия са над 5000, а в град Варна, броят им надвишава 1000. Как тогава обикновеният човек, би могъл да се ориентира сред многобройните адвокатски табели и кантори, които го приканват от всеки уличен ъгъл. Отговорът се крие във въпроса – човек не бива да избира адвоката на произволен принцип и да влиза в адвокатската му кантора, така както влиза във всеки един магазин на улицата. Този подход не работи при избора на адвокат. Добрият адвокат, както и добрият лекар, се познават по делата им – по това на колко хора са помогнали. Това е първият и сигурен белег за добър адвокат – неговата репутация. Ако за някой адвокат се носи славата, че е най – добрият бракоразводен адвокат например, то вероятно това е така. Следващият критерий, по който следва да бъде подбиран адвокатът, е неговата грамотност. Има огромно значение в кое висше учебно заведение адвокатът е придобил юридическото си образование, така както е от огромно значение дали хирургът познава анатомията на тялото ви и владее най – подходящата оперативна техника за разрешаване на здравословния ви проблем. В България има само един университет, който е гаранция за качество на обучаваните в него кадри по специалността „право“ – всеки здравомислещ човек знае кой е той. Има значение също дали адвокатът владее чужди езици, дали поддържа професионалната си квалификация чрез участието в курсове и семинари, дали следи новостите в законодателството и съдебната практика. Най – важният критерий обаче би следвало да бъде почтеността на адвоката. Всеки би трябвало да се запита дали може да довери на адвоката си своите тайни, дали адвокатът му ще се се бори докрай, за да защити правата и законните му интереси, дали ще стори всичко по силите и възможностите си, за да разреши правния му проблем. Не на последно място, човек не трябва да ангажира „най – евтиният“ адвокат. Качествената юридическа помощ е скъпа. Несериозно е уважаващ себе си адвокат, който е влагал цял живот в професионалните си компетенции, усъвършенствал се е в юридическото изкуство, прекарал е безброй часове над дебелите юридически томове, да предлага услугите си на стойност под стойността на услугите на фаянсаджията, маникюристката, фризьорката и др. Ако някои адвокат поиска смешно нисък хонорар, то това е първият сигурен признак, че най – вероятно същият няма достатъчна професионална компетентност, тъй като оценява ниско сам себе си. Ако всички от изброените белези на добрия адвокат са налице – висока грамотност, почтеност, реуптация, хъс и висока оценка на собствения му труд, то човек би могъл да се чувства с една идея по – сигурен и спокоен сред юридическата джунгла и произвол на страната ни.

В обобщение – имате нужда от правна помощ – потърсете я от адвоката, притежаващ качествата, посочени в тази статия.